?

Log in

Previous 10

Aug. 18th, 2008

Walking my personal Calvary mile

Върнахме се от поредното музикално пътешествие за тази година. Концертният туризъм и този път бе странна смеска от разни емоции - някои от които съвсем концертно вълнуващи, а други - вълнуващи по съвсем различен начин. Eдва ли са нужни дълги репортажни описания, които никой не би прочел, коментирал и прочее, така че толкова за това включване, следва едно легендарно парче на The Doors. The meager food for souls forgot!

Aug. 6th, 2008

Хей славяни, все още жив е духът на нашите предци

Гледам съвсем новото dvd на индъстриъл титаните Laibach - Volk: Dead In Trbovlje. Страхотно направен продукт, чудесно напомняне за невероятния им албум Volk и втория им концерт в София. Честна дума, преработката на руския химн (Слався Отечество наше свободное!) и вариацията по панславянската тема на Самуел Томашич са просто прелестни!

Просто няма как да не изтръпне човек, когато чуе този текст...

Хей славяни, все още жив е
духът на нашите предци.
Докато сърцето за народа бие
на техните следовници.

Жив е, жив е духът славянски
ще живее с векове.
Не ни плашат ни бездните адски,
нито огнените гръмове.

Нека сега и над нас
със буря всичко да се разнесе.
Скала се пука, дъбът се цепи,
земята нек се разтресе.

Ние стоим твърдо като крепост.
Проклет да е предателят
на своето отечество!

For the spirit of our fathers, for the glory of our sons!

Scream for me, Bucharest!

Just had the Iron Maiden experience for the third time, in Bucharest (or Bucuresti, as they use to say). It left me breathless, ecstatic and overtly enthusiastic to see them live once again. Huddled in the shadow of the monstrously huge Palatul Parlamentului (that was once named Casa Poporului) the Cotroceni stadium was a boiling pot  of high energy, fille to the brim with about 25000 fans from around the Balkans.
Iron Maiden were bloody fabulous as always. I never though I would be able to see them play Moonchild or Rime of the Ancient Mariner. Breathtaking indeed.
Some photos follow and a second part of this here story is highly probable.


















and a video
</div>

Jul. 31st, 2008

before this noble mare bewrays

Отново е задушно, безидеен съм и дори ми е малко нервно, скучая на работното място и всички приподни фактори са против мен. Цялата ситуация би трябвало да доведе до някакъв ужасен емоционален пик - сълзи, агресия или неочаквана еуфория, най-вероятно. в пълно несъответствие с прогнозите решавам да попълня ужасно занемарения си жж (живой журнал, много красиво звучи така) с нещо, което почти никой няма да прочете, а може би така е и по-добре. докато някои разсъждават над това дали всъщност има смисъл да водят свой блог, при мен този проблем не стои. Смисъл няма. Някои ползват това като уред за пропаганда, други - за една странна кореспонденция с приятели, в рамките на която общи случки и разни други фрази биват обсъждани в коментарите. Уви, съвсем никой от приятелите ми няма акаунт в жж, следователно почти никой не коментира безумията, които пиша. А може би щеше да е добре...
Между другото, слушам най-опиатния албум на Tiamat - A Deeper Kind of Slumber. И отново, и отново сюреалистичните лирики на Phantasma De Luxe, следвани от голямото потапяне в Pink Floyd-пейзажите на Mount Marilyn. Усещането е страхотно, нямам идея как някой може да постигне подобна различност с базов инструментариум, няколко самотни месеца и повечко забранени субстанции. Неземно е, нямам идея къде по-точно щях да бягам, ако това измерение не съществуваше.
В безидейността си се чудя дали тази вечер да гледам Черният рицар - какво ще кажете? Шегувам се, знам че там няма никой.

Jul. 2nd, 2008

Under The Sign Of Hell

Bloody great things ahead for us.
And I do mean BLOODY GREAT.
04-11 Gorgoroth live in Sofia! Talk about a dream come true.

Jun. 12th, 2008

The Cult Is Alive

The wolf is still in chains. But the cult is alive as it has always been.

We salute thee, Varg!


Jun. 7th, 2008

Почна се

По Диема започва откриващата церемония на Европейското. По Канал 1 звучат песните на Маргарита Хранова.
Леле, как се радвам, че се отървахме от предавания по тая вмирисана на нафталин държавна медия.

Jun. 1st, 2008

Tribal

Поне в музикален план, тези дни бидоха посветени на изследване на наситените етно шарки, ембиънт пейзажи и племенен ритъм на френските трайбъл транс доставчици Arbre Noir и великите Dead Can Dance. Извисено към небесата, с дъх на разорана земя и  пролетен дъжд, унасящо, успокояващо, тези дни имам нужда от това.

Feather feather
Can you tell me
Where the hours go
Where time flows
It is written in the stars
Upon the milky way
That we must burn bright
Before we fade away

May. 27th, 2008

Cold Water

Седмицата не започва поетично, но да видим как ще завърши. Наближаването на лятото се усеща все по-ясно, което при моята непоносимост към жегите означава няколко адски месеца. Ще пропусна ходенето до Каварна (най-вероятно), но за сметка на това ще поработя един ден повече. Какво пък - трудът краси човека, нали?
Хубаво е, че днес се присетих за Деймиън Райс - този келтски поет умее да прави красиви и някак меланхолични песни. Обичам красиви и меланхолични песни, обикновено подхождат на настроението ми.

May. 17th, 2008

rrrr... Rumble

Тази седмица се смазах. Колко чудесен софийски градски израз, колко подхожда на ситуацията. Не мисля, че съм успял да се наспя дори и една вечер - лягам късно, ставам рано и всичко започва отново.
Положителните емоции преобладават, подпомагани активно от концертите, които ме заливат като приливни вълни - една след друга, с малки почивки, колкото да си поема дъх и да успея да свърша разни належащи дейности.
Започнах седмицата със Shellac на Стив Албини (великански, неподправено суров рок, Албини е едно от лицата на бог), про дължих в една кръчма с приятели и финала за Купата на УЕФА (браво на Зенит), после Ян Гарбарек (тук вече думите са излишни) и KIss вчера (също твърде занимателни двачаса с пироефекти и рокендрол).
Има и още, но то не е за тук, поне не засега.

Previous 10